Права на малцинствата
Стандарти на Организацията на Обединените Нации
Човешките права на малцинствата са част от въпросите от компетенцията на специализираната агенция на Организацията на Обединените Нации за правата на човека - Службата на Върховният Комисар по Човешки Права, призвана да брани, да развива и да популяризира материята, свързана с човешките права в световен мащаб. Не съществува единно, прието в системата на ООН и международното право определение, което да дава легална дефиниция на понятието малцинство. Една от основните дефиниции на понятието „малцинство”, използвана в международното право е свързана с името на специалния пратеник на ООН Франческо Капоторти и неговото изследване относно правата на лицата принадлежащи към етническите, религиозните и езикови малцинства, завършено през 1977г. На базата на това изследване и използвайки практиката на работната група по правата на малцинствата (международна експертна група, част от структурата на комисията по човешките права на ООН, в момента замененa от форум по въпросите на малцинствата ) е сформирано едно от съвременнте определение, описващо малцинствата, като:
Група от индивиди с общи културни, етнически, религиозни или езикови белези, намиращи се в негосподстваща позиция, идентифициращи се като малцинство, желаещи да запазят своята култура и същностни особености, отличаващи ги от всички други членове на обществото.
Опитът на работната група по правата на малцинствата, в контактите с представители на различни малцинствени общности по света показва, че лицата принадлежащи към малцинствата срещат еднакви проблеми. Те са дискриминирани, не са представени или са представени изключително слабо в политическият живот на страната си, често им е отказван достъп до редица икономически, социални и културни свободи. Най-често техните общности и местата, които населяват са изключени от плановете за развитие, имат по-малка възможност за достъп до правосъдие в сравнение с представителите на мнозинството, нивото на безработица сред тях е най-високо, нерядко са въвличани в конфликти, нямат достъп до качествени социални услуги и др.
Правата на малцинствата. Човешките права на малцинствата са част от международното право, част от общата система на правата на човека. Затова и норми, уреждащи човешките права на малцинствата могат да бъдат намерени в редица международни пактове и конвенции, прогласяващи правата на човека - Международен пакт за социални, икономически и културни права, Международен пакт за граждански и политически права и факултативните им протоколи; Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенция за правата на детето и др. Всички тези източници на международното право на защита правата на човека съдържат специфични норми относно човешките права на малцинствата и задължения към държавите да осигурят свободното упражняване на тези права и тяхната защита с различни юридически и политически мерки. Човешките права на малцинствата се градят върху четири основни принципа, или „четирите колони” изградили основата на Декларацията на Обединените Нации за правата на лицата принадлежащи към национални и етнически, религиозни или езикови малцинства. Тези основни четири групи права са: правото на съществуване; правото да не бъдат дискриминирани; правото да опазват идентичността си и правото на участие в политическият и общественият живот.
Правото на съществуване: това право защитава физическото съществуване на малцинствата, то предоставя защита от геноцид и етническо прочистване.
Правото на зашита от дискриминация: това право гарантира забраната на всякаква дискриминация срещу малцинствата на базата на техните етнически, религиозни, езикови или културни белези и особености. На забраната за защита от дискриминация е посветена последната част на този коментар, в който е разгледан Закона за защита от дискриминация.
Правото да опазят идентичността си: това право гарантира възможността на лицата представители на малцинствата да упражняват своята култура, религия и език напълно свободно в частната и публичната сфера на обществения живот и задължава държавата да осигури възможност на малцинствата да развиват своята култура, религия и език.
Правото на участие в политическият и общественият живот: то гарантира на лицата принадлежащи към малцинствата правото да участват в процеса на вземане на решения, касаещи ги и им гарантира правото да създават свободно свои организации.
Въпреки, че всяка една от представените четири основни групи права, включва и права, които всяко едно човешко същество притежава, в своята цялост четирите основни принципа създават рамката на защитата на човешките права на малцинствата, която отговаря най-пълно на конкретните специфики на малцинствените общности. Тези четири основни принципа на защита на човешките права на малцинствата са доразвити най-пълно в Декларацията на ООН за правата на лицата принадлежащи към национални и етнически, религиозни или езикови малцинства. Тази декларация бе приета с консенсус от Генералната асамблея на ООН през 1992 година. Основните цели на тази декларация е да допринася за по–ефективното изпълнение на човешките права на малцинствата и за реализацията на принципите на Всеобщата декларация за правата на човека и на другите стандарти на човешките права приети на световно и регионално ниво.
Декларация на Обединените Нации за Правата на лицата принадлежащи към Национални или Етнически, Религиозни и Езикови малцинства. Приета от Генералната Асамблея на Организацията на Обединените Нации с резолюция 47/135 на 18 Декември 1992 година.
Чл. 1 (1). Държавите ще защитават съществуването, а също така и националната или етническата, културната, религиозната и езикова идентичност на малцинства в рамките на съответните предели и ще създава условия за поддържането на тази идентичност.
(2). Държавите ще приемат подходящи законодателни и други мерки, за да постигнат тези цели. Чл. 2 (1). Лицата принадлежащи към националните или етническите, религиозните и културните малцинства (оттук занапред в тази Декларация те ще бъдат наричани лица принадлежащи към малцинствата) имат правото на собствен културен живот, правото да изповядват и упражняват религията си и правото да използват собственият си език, частно или публично, свободно и без вмешателство или каквато и да е форма на разграничение.
(2). Лицата, принадлежащи към малцинствата имат право на ефективно участие в културният, религиозният, социалният, икономическият и обществен живот.
(3). Лицата, принадлежащи към малцинствата имат правото да участват ефективно при вземането на решения на национално, а където е необходимо и на регионално ниво засягащи малцинството, към което те принадлежат или регионите, в които живеят, по начин съвместим с националното законодателство.
(4). Лицата, принадлежащи към малцинствата имат правото да основават и да поддържат свои сдружения и организации.
(5). Лицата принадлежащи към малцинствата имат правото да установяват и поддържат, без каквото и да е разграничение, свободни и мирни контакти с другите членове на тяхната група и с лицата принадлежащи към други малцинства, както и да установяват връзки през границите с гражданите на чужди държави с които са свързани по национален или етнически, религиозен и езиков признак.
Чл. 3 (1). Лицата, принадлежащи към малцинствата имат възможност да упражняват правата си, включително и тези включени в тази Декларация, индивидуално както и в общност с други членове на тяхната група без каквото и да е разграничение.
(2). Никакви негативни последици не трябва да произлизат за което и да е лице, принадлежащо към малцинствата, вследствие на упражняването или на не упражняването на правата прогласени в тази декларация.
Чл. 4 (1). Държавите ще предприема мерки, където се изисква, за да гарантират на лицата принадлежащи към малцинствата възможност за пълно и ефективно упражняване на всички техни човешки права и основни свободи без каквото и да е разграничение и при абсолютно равенство пред закона.
(2). Държавите ще предприема мерки, за да създадат улесняващи условия, които да позволяват на лицата принадлежащи към малцинствата да изразяват техните характеристики и да развиват тяхната култура, език, религия, традиции и занаяти, освен ако определени практики нарушават националното законодателство и са противоположни на международните стандарти.
(3). Държавите трябва да предприемат подходящи мерки таке, че където е възможно, лицата, принадлежащи към малцинствата да имат достатъчно възможности да изучават майчиният си език или да учат на майчиният си език.
(4). Държавите трябва да предприемат, където е подходящо, мерки в областта на образованието с цел да се насърчи познанието на историята, традициите, езика и културата на малцинствата съществуващи в техните територии. Лицата принадлежащи към малцинствата ще имат достатъчни възможности да придобият знания за обществото като цяло.
(5). Държавата трябва да обсъди подходящи мерки за да осигури на лицата принадлежащи към малцинствата възможност да участват пълноценно в икономическият прогрес и развитие на своята страна.
Чл. 5(1). Националните политики и програми трябва да бъдат планирани и изпълнявани в съответствие с законните интереси на лицата принадлежащи към малцинствата.
(2). Програмите за сътрудничество и взаимопомощ между държавите трябва да бъдат планирани и изпълнявани в съответствие със законните интереси на лицата принадлежащи към малцинствата.
Чл. 6 Държавите трябва да си сътрудничат по въпросите свързани с лицата принадлежащи към малцинствата, интер алиа, обменяйки информация и опит, с цел повишаване на взаимното разбирателство и доверие.
Чл. 7 Държавите ще си сътрудничат, за да осигурят спазването на правата прогласени в тази Декларация.
Чл. 8(1). Нищо в тази Декларация не трябва да попречи на изпълнението на международните задължения на Държавите към лицата, принадлежащи към малцинствата. Особено Държавите трябва да изпълняват добросъвестно задълженията и ангажиментите, които са поели по международни договори и споразумения, по които са страни.
(2). Упражняването на правата прогласени в тази Декларация не трябва да уврежда универсално признатите човешки права и свободи, принадлежащи на всички лица.
(3). Мерките предприети от държавите, за да осигурят ефективното упражняване на правата прогласени в тази Декларация не трябва да бъдат приемани като противоречие на принципа на равенство съдържащ се в Универсалната Декларация за Човешките Права.
(4). Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като разрешение на каквито и да е действия в нарушение на принципите на ООН, включително суверенното равенство, териториалният интегритет и политическата независимост на държавите.
Чл. 9. Специализираните агенции и другите организации на ООН ще допринасят за пълната реализация на правата и принципите прогласени в настоящата декларация, съответно с обсега на компетенциите си.
Декларацията обхваща следните човешки права на малцинствата: Правото да не бъдат подложени на дискриминация; Защита на физическото съществуване на националните и етническите, религиозните и езиковите малцинства; Да получат защита и съдействие за развитие на своята идентичност; Право да участват ефективно в културния живот и да могат свободно да упражняват културата си; Право да изповядват и упражняват собствената си религия и право на ефективно участие в религиозния живот на страната; Право да използват собственият си език и да изучават майчиният си език; Право на ефективно участие в политическия живот; Право на ефективно участие обществения и икономическия живот и право да участват в икономическия прогрес и развитие; Право да участват в процеса на вземане на решения, отнасящи се до малцинствата в страната им на местоживеене, включително чрез право да участват в процеса на изграждане на политика спрямо даден проблем и да участват в процеса на планирането; Правото да създават собствени организации и сдружения и правото да установяват и поддържат мирни контакти, включително и трансгранични; Право на обучение по правата на човека, на осигурена среда за изграждане на диалог и взаимно разбирателство с мнозинството; Право да взаимодействат с ООН. Правата на малцинствата прогласени в декларацията, се базират на четири основни принципи: защита на съществуването на малцинствата, пълноправното им интегриране в обществото, забраната за дискриминация и забраната за асимилация. Основен принцип на Декларацията е, че интеграцията се различава от асимилацията – тя трябва да създава едно общежитие за малцинствата и мнозинството, основано на равноправие и религиозен, етнически и културен плурализъм. Разбиран не само, като толерантност и приемане на различния, но най-вече, като формиране на положителна нагласа и предприемане на активни стъпки за приобщаване и сближаване в процесите на взаимодействие между малцинствата и мнозинството, но без това да цели промяна в бита или начина на живот на малцинствата, в тяхната религия или език – във всички тези основни културни и социални белези, които характеризират малцинството и го различават от мнозинството.
За спазването на всяко едно от тези права са длъжни да следят всички държави членки на ООН, като освен за защитата им, те отговарят и за създаване на подходящи условия, за да може лицата, принадлежащи към малцинствата свободно и пълноценно да упражняват правата си. Правата на малцинствата и задълженията на държавите прогласени от Декларацията целят да създадат политическа и социална стабилност в страните с малцинствено население. Човешките права на малцинствата, не следва по никакъв начин да се тълкуват, като отстъпление от основните принципи на ООН, а именно – държавен суверенитет, териториална цялост и стабилност и политическа независимост на държавите.
Стандарти на регионално ниво
На регионално ниво правата на малцинствата са прогласени в редица нормативни актове на Съвета на Европа. Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи: тази конвенция не съдържа специфични разпоредби отнасящи се само до правата на малцинствата, но въвежда забрана за дискриминация от действието на която могат да се възползват и лицата принадлежащи към малцинствата. Тя също така защитава и правото на свобода на словото, разбирано и като право да се използва малцинственият език в контактите между членовете на малцинствената общност, правото да издават свои печатни медии и да имат радио и телевизионни предавания на своя език. Правото на свободно упражняване на религията си; Право на адекватна и подходяща учебна програма в училищата, отчитаща и приноса на малцинството към формирането на дадена нация а също така и правото на ефективно участие в икономическия, обществения и публичният живот на страната. При нарушаване на всяко едно от тези права, жертвата може да подаде индивидуална жалба до Европейският съд за защита правата на човека в Страсбург. Условието, което следва да се спази е преди подаването на жалбата да бъдат изчерпани всички съществуващи форми на защита на национално ниво. Това най-вече означава – да бъде използвано триинстанционното съдебно производство. Давностният срок, с който правото на иск пред съда в Страсбург се погасява е шест месеца от решението на последната инстанция на национално ниво.
Рамковата конвенция за Защита на Националните Малцинства е нормативният акт на регионално ниво – Съвета на Европа, който прогласява човешките права на малцинствата. Въпреки, че обхвата на защита на тази конвенция е по-малък, спрямо декларацията на ООН и двата нормативни акта визират сходни права: чл. 4.1 от конвенцията прогласява основния принцип на недискриминация и еднакво отношение. Член 4.2 ясно определя, задължението на държавата да приеме специални мерки, насочени към малцинствата, когато това е възможно, целящи да създадат пълно и ефективно равенство между лицата принадлежащи към малцинствата и мнозинството.
Другите права на малцинствата и съответстващи им задължения на държавата, прогласени в конвенцията са: Право да им бъдат осигурени необходимите условия за да могат свободно да развиват своята култура и идентичност; Задължение на държавата да насърчава толерантността, взаимното уважение и разбирателството между всички лица живеещи на нейната територия; Зашита на правото на свобода на религията, сдружаването, изразяването, мисълта и убежденията; Задължение на държавата да улеснява процеса на участие на малцинствата в медиите и да улесни създаването на медии на малцинствата (вестници, списания, радио и телевизионни предавания); Признаване на правото да се използва малцинственият език, в частния и в публичния сектор; Задължение на държавата да се стреми към осигуряване на възможност за използване на малцинственият език в общуването с държавната и общинската администрация и създаването на табели и знаци на малцинствен език, в териториите където малцинствата или живеят традиционно или живеят много лица представители на малцинствата. Задължение на държавата да насърчава знанието на културата, езика, историята и религията и на двете групи – на малцинството и на мнозинството; Правото да създават свои собствени обучителни институции и да учат на собствения си език; Задължение на държавата да се стреми към осигуряване на възможност, там където малцинствата живеят традиционно или в местата населени от голямо количество малцинства, за обучение на майчиния им език; Задължение на държавата да създаде достатъчни условия нужни за ефективното участие на малцинствата в културния, социалния и икономическия живот, а също така и в обществено-политическия живот, специално в тези сфери, които засягат малцинствата. Задължение на държавата да се въздържа от мерки които променят пропорцията на населението в регионите, обитавани от малцинствата и да не пречи на малцинствата да поддържат контакти и да участват в дейностите на национални или международни организации. |
